Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  27.01.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 20.01.2012 год., в състав:

 

 Председател: НИКОЛАЙ ХРИСТОВ

        Членове: МАРИЯ АДЖЕМОВА

                        ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                                               

в присъствието на секретар М.К. като разгледа докладваното от съдия ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА в.гр.дело N 914 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.Й.Д. *** против решение № 1110/24.10.2011 год. по гр.д. № 1545/2011 год. на Врачанския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против Министерство на вътрешните работи, гр.София иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 5 365,83 лева - обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получаваните като служител във Военно окръжие гр.Враца и като пазач в “С.-**” ЕООД, гр.В. трудови възнаграждения за период от 47 месеца /01.05.2007 год. до 31.03.2011 год./, причинени от незаконосъобразни действия на разследващ полицай М.Г. по дознание № 1078/2004 год. по описа на РУП гр.Враца, ведно със законната лихва върху тази сума.

В жалбата се поддържа, че районният съд не е разбрал, че предявеният иск е такъв по чл.124 от ГПК - за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението, както и че неправилно е препратил към разпоредбата на чл.49 ЗЗД, а не на чл.47 ЗЗД. Въззивникът навежда доводи, че искът е насочен срещу Министерството на вътрешните работи на основание чл.27 ГПК и в частност срещу ОД на МВР гр.Враца като работодател на дознателя от РУП гр.Враца. Изтъква, че районният съд е нарушил принципа за равнопоставеност на страните, както и че не е взел становище по направеното от ответника възражение за погасителна давност. Въззивникът твърди, че пропуснатите ползи от уволнението му са в общ размер на 14 000 лева, като ежемесечно ОД на МВР го лишава от 357 лева, вследствие отнетия му достъп по чл.59, ал.1, т.2 ЗЗК, както и поради допуснатите от служителя му нарушения, изразяващи се в разпит под заплаха и принуда и укриване на доказателство. Отправя се искане въззивният съд да разгледа иска по чл.124 ГПК в гражданско или наказателно съдопроизводство и да се спази принципа за равнопоставеност.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемото Министерството на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Б. И., който оспорва жалбата и моли решението на Врачанския районен съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.  Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е изследвал обстойно и е установил липса на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди, настъпили поради уволнението му и присъдата по воденото срещу него наказателно производство. Оспорват се наведените в жалбата  доводите във връзка с възражението за погасителна давност са неоснователни, тъй като районният съд не се е произнасял по това възражение. Твърди се, че във въззивната жалба за първи път ищецът твърди, че е уволнен вследствие приложението на ЗЗКИ. Изтъква се, че след произнасянето на съда с осъдителна присъда, за ищеца не съществува правна възможност да се позовава на нарушения в наказателното производство. Според въззиваемия в съдебното производство е спазено основното начало по чл.9 ГПК и на страните са били осигурени равни възможности за упражняване на правата им.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено следното:

Районен съд гр.Враца е сезиран с иск на Д.Й.Д. *** против Министерство на вътрешните работи за сумата 5 365,83 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие незаконосъобразни действия на разследващ полицай М.Г. и изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разлика между получаваните от ищеца трудови възнаграждения като служител във Военно окръжие гр.Враца и като пазач в “С.**” за период от 48 месеца - от 01.05.2007 год. до 30.04.2011 год. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума.

В исковата молба  и уточняващите я молби от 18.05.2011 год. и 31.05.2011 год. се твърди, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство, като в рамките на досъдебното производство дознателят М. Г. е извършил незаконосъобразни действия, изразяващи се в: укриване и непредставяне на искани от обвиняемия Д.Д. доказателства, с което го е лишил от правото да се защитава; не извършване на необходимите следствени действия; извършване на разследването не в рамките на законоустановения 2-месечен срок, а в период от 23 месеца;  провеждане на разпит под заплахи и принуда в продължение на 3 часа “по чуждо прокурорско постановление”. Поддържа се, че в резултат на тези незаконни действия ищецът е уволнен от работата си във Военно окръжие гр.Враца, където би получавал  заплата от 636,64 лева месечно и е започнал работа като пазач със заплата 259,44 лева месечно или налице е материална загуба в размер на 377,20 лева на месец. Конкретизирал е, че претенцията му за имуществени вреди обхваща периода от м.май 2007 год. до м.май 2011 год.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Министерство на вътрешните работи, в който оспорва исковата молба и навежда доводи, че предявеният иск е недопустим, тъй като МВР не е носител на материална и процесуална легитимация. Алтернативно се излагат доводи, че искът е неоснователен, тъй като не е налице правнорелевантна причинна връзка между действията на разследващия полицай по дознанието и твърдените увреждания на ищеца. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

От събраните пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че през 2004 год. срещу ищеца Д.Й.Д. е образувано наказателно производство, като с присъда № 58/14.04.2009 год. по нохд № 544/2006 год. на Врачанския районен съд същият е признат за виновен в това, че за времето от средата на м.април  до началото на м.май 2003 год. при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Н.  Ц. В., В. Г. В. и Т. В. Г., всички от с.Г., че ще помогне на Т. В.  да бъде приет като студент в Академията на МВР, като е получил от тях имотна облага в размер на 350,00 лева и на 1150,00 лева - общо 1500,00 лева и с това им е причинил имотна вреда, поради което и на основание чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, бук.”б” НК е осъден на глоба в полза на държавата в размер на 500,00 лева. С решение № 12/04.02.2010 год. по внохд № 35/2010 год. присъдата е отменена в частта, в която Д.Д. е признат за виновен в това, че е извършил деянието при условията на продължавано престъпление и същият е оправдан по обвинението във връзка с чл.26, ал.1 НК. В останалата част присъдата е потвърдена.

От приложеното дознание № 1078/2004 год. е видно, че досъдебното производство пред РПУ Враца е било образувано през м.май 2004 год. На 20.10.2004 год. Д.Й.Д. е разпитан от дознател М.Г. като уличено лице в престъпление по чл.209, ал.1 НК, а на 04.11.2004 год. дознанието му е предявено и е изпратено на Врачанска районна прокуратура с мнение за съд. С постановление от 17.12.2004 год. полицейското производство е върнато на РПУ Враца за допълнително разследване. На 17.11.2005 год. Д.Д. отново е разпитан като уличено лице и дознанието му е предявено, след което е изпратено на ВРП с мнение за съд. С постановление от 31.12.2005 год. ВРП отново е върнала дознанието за допълнително разследване. На 09.02.2006 год. дознанието отново е предявено на Д.Д. и е изпратено на ВРП с мнение за съд.

Ищецът е представил служебни бележки изх.№ 3-849/18.05.2011 год. и изх.№ 3-1465/29.09.2011 год., издадени от Военно окръжие - Враца, в които е отразено, че ищецът е работил там до м.май 2007 год. и е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 355,72 лева, както и какво е трудовото възнагражедние за длъжността, която е заемал ищеца, в периода след освобождаването му от работа - от м.май 2007 год. до м.май 2011 год.  Представени са и удостоверение № 10/17.05.2011 год. и удостоверение № 4/28.09.2011 год., издадени от “С.**” ЕООД, в което са посочени брутните трудови възнаграждения на ищеца за периода м.07.2009 год. - м.08.2011 год.

Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение каква  е разликата в брутното трудово възнаграждение за периода м.05.2007 год. до м.03.2011 год., което ищецът би получил ако продължаваше да работи във Военно окръжие и полученото от него брутно трудово възнаграждение на заеманите длъжности за същия период.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи: Повдигнатият правен спор е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, по който отговорността се носи от възложителя на работата. Правото да избере ответник по своя иск принадлежи единствено на ищеца, като съдът, с оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания  петитум, определя правната квалификация на иска и се произнася по основателността на претенцията. В случая ищецът е предявил иск не срещу делинквента - прекия извършител дознател М.Г., от чиито незаконосъобразни действия твърди, че е увреден, а срещу правен субект - Министерство на вътрешните работи, който според твърденията му носи гаранционно-обезпечителната отговорност, съобразно регламентираната от нормата на чл. 49 от ЗЗД такава възможност.

              Основното възражение на ответника е свързано с липсата на процесуална и материалноправна легитимация по предявения иск. Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно в частта, в която се навеждат доводи, че ответникът не е процесуално легитимиран да отговаря по иска. Всеки субект, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може упражни правото на иск и да стане ищец, поставяйки другата страна в ролята на ответник. Ето защо и доколкото искът е предявен срещу правосубектно юридическо лице, въззивният съд приема, че е налице процесуалноправна легитимация за участие в процеса като абсолютна предпоставка за допустимостта на предявения иск. Що се касае до материалноправната легитимация на страните, това е въпрос по съществото на спора. Материалноправната легитимация е титулярство на гражданското правоотношение и определя кой е носител на субективното право и кой на задължението. Изводът за наличието на такава легитимация следва да се направи след преценка на твърденията на страните относно правоотношенията им и след преценка на събраните доказателства, като липсата на материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на иска, а не прекратяване на делото.

Както бе посочено, гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД се носи от лице, имащо качеството на възложител на работа. В този случай законът определя изключението от основния принцип, залегнал в чл. 45 от ЗЗД за поправяне на вредите от този, който сам ги е причинил, и възлага тяхното репариране на правен субект, който отговаря на друго основание, различно от това на делинквента, но обвързано от неговите действия, причинили увреждане при и по повод на възложената работа. Тази отговорност е безвиновна и се реализира като произтичаща от правна норма, чийто фактически състав изисква установяване на определени предпоставки - юридически факти, а настъпването им винаги води до ангажиране на отговорността на обвързания с нея правен субект.

В конкретния случай въззивният съд намира, че не може да бъде ангажирана гаранционно- обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответника Министерство на вътрешните работи, тъй като той не е работодател на разследващия полицай Г., от чийто действия според твърденията на ищеца са настъпили вреди. По исковете за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, причинени в процеса на осъществяване на държавни властнически правомощия, държавата не отговаря самостоятелно или чрез съответното министерство, а чрез своите органи, с които длъжностните лица, причинители на вредите са в трудови или служебни правоотношения. В конкретния случай разследващ полицай М.Г. е служител на ОД на МВР Враца, която съгласно чл.14, ал.2 ЗМВР има статут на самостоятелно юридическо лице. При това положение настоящият съдебен състав намира, че Министерство на вътрешните работи не е пасивно легитимиран в материалното правоотношение, поради което и предявеният срещу него иск е неоснователен. Не могат да бъдат възприети изложените във въззивната жалба доводи, че искът е насочен срещу МВР и “в частност срещу ОД на МВР Враца като работодател на дознателя”. Първоинстанционният съд е дал изрични указания на ищеца Д. да посочи точно  и ясно ответника по предявения иск и с уточняващата молба вх.№ 8286/18.05.2011 год. /находяща се на л.22 от първоинстанционното дело/ ищецът изрично е посочил, че ответник по иска е Министерство на вътрешните работи на РБ.  Процесуално недопустимо е пред настоящата съдебна инстанция да се изменя иска чрез заменяне на страна - чл.228 ГПК.

На следващо място, от събраните по делото доказателства не се установи наличието и на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, а именно - претърпени от ищеца вреди, които да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа.

Ищецът поддържа, че е претърпял вреди от незаконосъобразни действия на разследващия полицай Г., изразяващи се в: укриване и непредставяне на доказателства, с което го е лишил от правото да се защитава; не извършване на необходимите следствени действия; извършване на разследването не в рамките на законоустановения 2-месечен срок, а в период от 23 месеца;  провеждане на разпит под заплахи и принуда в продължение на 3 часа “по чуждо прокурорско постановление”.

Установяването на допуснати нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, които са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, и отстраняването на тези нарушения, е в компетентността на наказателния съд - чл.248, ал.2, т.3 и чл.288 НПК. В рамките на съдебното производство пред наказателния съд са допустими и искания за извършване на нови съдебни следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. При тази компетентност на наказателния съд, не е допустимо в рамките на гражданско съдопроизводство да бъдат преразглеждани въпросите дали в досъдебното производство са били допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства. Наличието на влязла в сила осъдителна присъда в още по-голяма степен обосновава законосъобразност на извършените процесуални действия.

Следва да се отбележи и това, че ищецът по никакъв начин не доказа  наличието на причинна връзка между действията на дознател Г. и  освобождаването му от работа във Военно окръжие гр.Враца. Не е представена заповед или друг документ, от който да е видно какво е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Налице са единствено данни, че трудовото му правоотношение е прекратено през м.май 2007 год., но към този момент предварителното производство е било приключило и наказателното производство е било висящо пред Врачанския районен съд.

При така изложените съображения относно спорното материално право, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, без да е необходимо да се обсъжда направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

 

                   Р             Е             Ш            И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1110/24.10.2011 год. по гр.д. № 1545/2011 год. на Врачанския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........               2..........